живея под

1. live (и прен.); be alive

живял едно време once upon a time there lived

не му се живее he is tired of life

живея втори живот it was a narrow escape/a close squeak

да живее... long live..., разг. three cheers for...

да живееш сто години! may you live to be a hundred

няма да живея с орлите life is short, I won't live for ever

2. (пребивавам) live (в in), reside (in, at)

(временно) be living, be staying

живея на улица Х номер 25 I live at 25, X Street

живея на петия етаж I live on the fifth floor

живея на тази улица I live in that street

живея на село/в град I live in the country/in a town

живея при родителите си I live with my parents

живея в две стаи I occupy/inhabit two rooms

живеем на тясно we live in crowded conditions

живея в една стая с него we share a room with him; we room together

живея под наем be a tenant, rent o.'s home

къща, в която живеят работници под наем a house tenanted by workers

5. (съществувам по даден начин) live

живея със спомени live in the past, live on o.'s memories

живея с илюзии live with o.'s illusions; live in a fool's paradise

живея с надежда hope, be hopeful

живея редовен живот lead a regular life; keep regular hours

живея хубаво/щастливо live a happy life

живея безгрижно/весело lead a carefree/gay life

живея самотно lead a solitary existence/life

живея като куче lead a dog's life

живея както намеря за добре live as I think fit

добре си живея I have nothing to complain of

живея с някого (спогаждам се) get along with s.o.

(имам полови връзки с) live with s.o.

живеят като куче и котка they lead a cat and dog life

живея с чужди жени разг. womanize, be a womanizer

с него не може да се живее he makes life intolerable; he is hard to get on with

живея скромно live in a small way

живея оскъдно, живея тежък живот lead a hard life, live rough

живея в нищета live in poverty/destitution

живея на широко/на широка нога live at a high rate, live in a grand style

живея богато be/live/lie in clover, live off the fat of the land

имам от какво да живея have enough to live on/upon

живея от труда си live by o.'s work/by working, live on o.'s own earnings, keep o.s.

живея от заплатата си live on o.'s salary

едва живее с тази заплата he can hardly exsist on this salary

живея от перото си live by o.'s pen, earn o.'s living by writing

живея чрез мошеничество live by o.'s wits

живея на гърба/за сметка на някого live on s.o.

живея от подаяния live on charity

* * *

живѐя,

гл., мин. св. деят. прич. живя̀л 1. live (и прен.); be alive; да живее … long live …, разг. three cheers for …; да живееш сто години! may you live to be a hundred; \живея втори живот it was a narrow escape/a close squeak; живял едно време once upon a time there lived; не му се живее he is tired of life; няма да \живея с орлите life is short, I won’t live for ever;

2. ( пребивавам) live (в in), reside (in, at); ( временно) be living, be staying; живеем на тясно we live in crowded conditions; \живея в две стаи I occupy/inhabit two rooms; \живея в една стая с него we share a room with him; we room together; \живея под наем be a tenant, rent o.’s home; \живея при родителите си I live with my parents;

3. ( съществувам по даден начин) live; добре си \живея I have nothing to complain of; \живея богато be/live/lie in clover, live off the fat of the land; \живея както намеря за добре live as I think fit; \живея като куче lead a dog’s life; \живея на гърба/за сметка на някого live/sponge on s.o.; \живея на широко/на широка нога live at a high rate, live in a grand style; \живея оскъдно, \живея тежък живот lead a hard life, live rough, rough it; have a rough time; \живея от ден за ден live precariously; \живея от перото си live by o.’s pen, earn o.’s living by writing; \живея от подаяния live on charity/alms; \живея от труда си live by o.’s work/by working. live on o.’s own earning, keep o.s.; \живея редовен живот lead a regular life; keep regular hours; \живея с надежда hope, be hopeful; \живея с някого ( спогаждам се) get along with s.o.; ( имам полови връзки с) live with s.o.; \живея с чужди жени разг. womanize, be a womanizer; \живея самотно lead a solitary existence/life; \живея скромно live in a small way; \живея със спомени live in the past, live with o.’s illusions; live in a fool’s paradise; \живея чрез мошеничество live by o.’s wits; живеят като куче и котка they lead a cat and dog life; имам от какво да \живея have enough to live on/upon; с него не може да се живее he makes life intolerable; he is hard to get on with.

* * *

dwell ; live: I живея on the fifth floor. - Живея на петия етаж.; reside

* * *

(за къща, земя) rent

(за колело, кон и пр.) hire

(за товарен кораб) freight

давам под наем let (out), rent, (колело, кон и пр.) hire out, job

вземам под наем (къща) rent, (колело, кон и пр.) hire, take on lease

дава се под наем to let, ам. for rent

живея под наем rent a house, live in lodgings

тази къща се дава под наем за 1000 лири годишно this house lets/rents for J 1000 a year

без наем free of rent

за даване под наем for rent, to let

голям/висок наем high/heavy rent

заем- наем ист. lend-lease

свободен наем free rent

нормиран наем fixed rent

* * *

на̀ем,

м., -и, (два) на̀ема (за къща, земя) rent; (за колело, кон и пр.) hire; (за товарен кораб) freight; без \наем free of rent; rent-free; безбожно висок \наем rack-rent; вземам под \наем ( къща) rent; ( колело, кон и пр.) hire, take on lease; дава се под \наем to let, амер. for rent; давам под \наем let (out), rent; ( колело, кон и пр.) hire out, job; даване на автомобили под \наем rent-a-car; живея под \наем rent a house, live in lodgings; заем-\наем истор. lend-lease; нормиран \наем fixed rent; пожизнен договор за \наем perpetual lease; свободен \наем free rent; тази къща се дава под \наем за 200 лири годишно this house lets/rents for 200 pounds a year.

* * *

hire; rent: for наем - давам се под наем

* * *

wóhnen sw.V. hb itr.V. живея (някъде); in der Stadt, bei den Eltern wohnen живея в града, при родителите; Tür an Tür mit jmdm. wohnen живея врата до врата с някого; zur Miete wohnen живея под наем; bei Freunden wohnen живея, отсядам при приятели (за кратко време).

* * *

itr живея, обитавам; mцbliert, im dritten Stock, drei Treppen hoch =en живея в мебелирана стая, на третия етаж;

oppression, tyranny, ( иго) yoke

живея под гнет live under oppression

освобождавам се от гнета на throw off the yoke of

* * *

гнет,

м., само ед. oppression, tyranny, ( иго) yoke; живея под \гнет live under oppression; освобождавам се от \гнета на throw off the yoke of.

* * *

oppression; tyranny

* * *

roof

прен. shelter

еднокрил покрив pent-roof

двукрнл покрив a ridge/curb/span roof

плосък покрив deck-roof

керемиден покрив tile-roof

покрив с плочи slate-roof

сламен/тръстиков покрив thatch

слагам покрив на къща roof a house

живея под един покрив с live under the same/under one roof with

оставам без покрив be left without a roof over o.'s head; be homeless

под покрива на прен. under the shelter of

бащин покрив home

под покрив прен. under cover

* * *

по̀крив,

м., -и, (два) по̀крива roof; прен. shelter; бащин \покрив home; двукрил \покрив ridge/curb/span roof; еднокрил \покрив pent-roof; керемиден \покрив tile-roof; плосък \покрив deck-roof; \покрив с плочи slate-roof; слагам \покрив на къща roof a house; сламен/тръстиков \покрив thatch.

* * *

fear, dread (от of)

(уплаха) fright

(опасение) apprehension

смъртен страх mortal fear

от страх да не се ударя for fear of hurting o.s.

страх ме е от afraid (от of, да of с ger.), ужасно ме е страх от be terrified of

държа в страх keep in awe/fear

живея под страх за живота си go in fear of o.'s life

под страх от смъртно наказание under/on pain of death; under penalty of death

страх от смъртта fear/dread of death

страх пред неизвестното fear of the unknown

вземам някому страха put the fear of God into s.o.

имам страха на някого fear s.o.

страх лозе пази take no chances

* * *

страх,

м., -овѐ, (два) стра̀ха fear, dread (от of); ( уплаха) fright; sl. creeps, cold feet, (blue) funk; ( опасение) apprehension; вземам някому \страха put the fear of God into s.o.; имам \страха на някого fear s.o.; под \страх от смъртно наказание under/on pain of death; under penalty of death; сковаващ \страх sickening fear; смъртен \страх mortal fear; \страх ме е be afraid (от of, да of c ger.); \страх от смъртта fear/dread of death; \страх пред неизвестното fear of the unknown; ужасно ме е \страх от be terrified of; • \страх лозе пази take no chances.

* * *

fear: страх of the unknown - страх от неизвестното; affright ; dread {dred}; fright (уплаха); funk ; horror ; nervousness (of) - страх ме е (от)

* * *

Miete f, -n наем; zur/in Miete wohnen живея под наем; etw. (Akk) in Miete nehmen наемам нещо, вземам под наем; umg Das ist schon die halbe Miete Това е най-важната крачка (по пътя към успеха).

* * *

die, -n 1. наем; zur = wohnen живея под наем; 2. ровник (трап за картофи).

{'tenənt}
I. 1. наемател на земя/къща/квартира и пр., арендатор, квартирант
TENANT right право на наема-тел да използува наетата земя и пр. до изтичането на договорирания срок
2. обитател
3. юр. владетел на земя/къща и пр
II. v използувам (земя, къща и пр.) като наемател (обик. в рр)

* * *

{'tenъnt} n 1. наемател на земя/къща/квартира и пр., арендатор(2) {'tenъnt} v използувам (земя, кыца и пр.) като наемател (о

* * *

обитател; арендатор; владетел; квартирант; наемател;

* * *

* * *

tenant[´tenənt] I. n 1. наемател, ползвател, арендатор; квартирант; временен собственик; \tenant farmer земеделец арендатор; \tenant' s fixtures движимо имущество, присъединено от наемателя към наето недвижимо имущество; \tenant right право на наемателя да продължава да използва къща, земя и пр., докато изпълнява задълженията си; \tenant at will безсрочен арендатор; \tenant for life пожизнен владелец; \tenant in tail собственик на имущество, върху което има ограничение за наследяване; 2. прен. обитател, жител; 3. юрид. владелец (на къща, земя); собственик на недвижим имот; II. v наемам; живея (под наем) (в); държа под наем (главно в pp); a house \tenanted by workmen къща, в която живеят (под наем) работници.

на̀ем м., -и, ( два) на̀ема 1. Miete f, -n; 2. ( аренда) Pacht f, -en (рядко); Вземам нещо под наем Etw. in Miete haben/mieten sw.V. hb tr.V.; Плащам висок наем Eine hohe Miete zahlen; Живея под наем Zur Miete wohnen; Давам под наем Vermieten sw.V. hb tr.V.

гнет м., само ед. 1. Unterdrückung f, -en; Zwang m, Zwänge; 2. ( робство) Knechten n o.Pl., Joch n o.Pl.; Живея под непрестанен гнет Unter ständiger Unterdrückung leben; Отхвърлям гнета на поробителите Das Joch abwerfen, sich vom Joch befreien.

дикта̀т м., само ед. полит. Diktat n o.Pl.; Живея под диктата на някого Unter jmds. Diktat leben.

{liv}
I. 1. живея, жив съм, съществувам, доживявам
LIVE and learn човек се учи, докато е жив
LIVE and let LIVE живей и остави другите да си живеят (както искат)
he will LIVE to be a hundred ще доживее до сто години
a man must LIVE трябва да се живее някак си
to LIVE to oneself живея изолирано, не общувам с хората
to LIVE above/beyond one's income/means харча повече, отколкото печеля
2. вживявам се в (роля), прилагам на практика, живея според (принципи, идеали)
he LIVEd what he narrated той беше изживял това, коего разказваше
to LIVE a lie живея в постоянна лъжа
to LIVE it up удрям го на живот
live down живея така, че да се забравят (миналите ми прегрешения, слабости и пр.), преодолявам
live in живея там, където работя
LIVEd in обитаем, уютен
their flat looks LIVEd in личи си, че в апартамента им живеят хора, в апартамента им е уютно
live off живея, храня се/прехранвам се с (някаква храна)
to LIVE off the land/country прехранвам се от местни земеделски продукти
to LIVE off the fat of the land живея в охолство
live on/live off, живея/издържам се от (приход)
to LIVE on air/nothing живея без никакви средства
to LIVE on others живея на чужд гръб, продължавам да живея
to LIVE on one's name/reputation живея на лаврите си
live out не живея там, където работя, преживявам, изживявам (живота си-някъде, някак)
he won't LIVE out the night няма да доживее до утре
to LIVE out of a suitcase пътувам постоянно
to LIVE out of cans/tins храня се с консерви
live over преживявам отново (мислено)
live through изживявам, преживявам
the ship will LIVE through the storm корабът ще устои на бурята
live up to живея съобразно/според, показвам се достоен за
to LIVE up to one's promise изпълнявам/удържам обещанието си
live with живея с (някого) незаконно, примирявам се с, приемам, търпя, понасям
II. 1. жив, жизнен, буден, енергичен
2. ярък (за цвят)
3. горящ, нажежен
LIVE coal жив въглен
4. зареден, неизбухнал (за снаряд и пр.)
LIVE ammunitiori бойни припаси, боеприпаси
5. ел. поднапрежение, фазен (за проводник)
LIVE wire проводник под напрежение, прен. енергичен/огън човек
6. тех. подвижен, въртящ се
7. печ. готов запечат
8. геол. първичен, матерински (за скала)
9. сп. вигра (за топка)
10. актуален, реален
11. рад., телев. предаден на живо (за събитие, спектакъл-не от запис)

* * *

{liv} v 1. живея, жив съм; съществувам; доживявам; live and learn ч(2) {laiv} а 1. жив, жизнен, буден, енергичен; 2. ярък (за цвят)

* * *

съществувам; реален; препитавам се; буден; aктуален; доживявам; действащ; живея; енергичен; жив; жизнен;

* * *

* * *

live [liv] I. v живея; съществувам; доживявам; the longer we \live, the more we learn човек се учи, докато е жив; \live and let \live живей и остави другите да живеят; as (so) long as I \live докато съм жив; a man must \live трябва да се живее (преживява); to \live well живея нашироко, от нищо не се лишавам; живея благочестив живот; to \live in the past живея със спомени; to \live hard преживявам тежък период; to \live rough живея спартански (оскъдно); to \live in a small way живея в бедност (недоимък); to \live a part театр. вживявам се в ролята си; to \live under the cat's foot ( paw) разг. под чехъл съм (за мъж); to \live carefully живея икономично, правя си сметката; to \live and breathe s.th. изцяло съм погълнат от (отдаден на) нещо; \lived there some years разг. всичко това ни е вече известно, виждали сме го вече, знаем го; long \live! да живее! ; II. live [laiv] adj 1. жив, живеещ, съществуващ; 2. жив, жизнен, буден, енергичен; наситен (за цвят); 3. актуален, реален, действителен, съществуващ; 4. горящ; \live coal жив въглен; 5. в действие, действащ, зареден, неексплодирал; 6. тех. променлив (за товар); 7. ел. под напрежение; 8. директен, на живо (за предаване); • \live weight 1) живо тегло; 2) полезен товар; \live wire ам. енергичен човек, "огън" човек; he is the \live wire in the concern той е душата на предприятието.

{hai}
I. 1. висок, издигнат, възвишен
2. висш, главен, върховен
the Most HIGH библ. бог
HIGH court върховен съд
HIGHer court по-горна съдебна инстанция
HIGHer animals висши животни
HIGHer institute of... висш институт по
3. голям, главен, важен
HIGH Festival голям (църковен) празник
HIGH altar главен олтар
HIGH street главна улица
HIGH spot sl. най-забележително място, най-важна черта
HIGH light/spot връхна точка, силен момент (на пиеса и пр.)
to hit the HIGH spots/lights отличавам се, блесвам (за артист), достигам силни моменти, грабвам публиката (за пиеса), прекалявам
4. голям, силен, висок (за цени, залагане, напрежение, температура и пр.), близо до полюсите (за геогр. ширина)
HIGH in iron с високо съдържание на желязо
HIGH velocity/speed голяма скорост
HIGH wind силен вятър
HIGH sea бурно море
HIGH polish силна лъскавина, лустро
HIGH area метеор. област с високо барометрично налягане
5. Който е в най-високата си точка/в разгара си
the HIGH point of the novel кулминационната точка на романа
HIGH Renaissance разцвет на Ренесанса
6. остър, писклив, тънък (за глас и пр.), висок (за тон)
7. фон. затворен. (за гласна)
8. висок, превъзходен, отличен
HIGH art голямо изкуство
to speak of someone in HIGH terms изказвам се отлично за някого
9. възвишен, благороден, героичен (за приключение и пр.)
HIGH thinking нравствена издигнатост
HIGH calling високо призвание
10. богат, разкошен
HIGH living охолен живот
11. весел, развеселен, разг. пийнал
to have a HIGH (old) time прекарвам чудесно/много весело
12. надменен, арогантен
with a HIGH hand надменно, арогантно, произволно, своеволно
HIGH and mighty високомерен, надменен, ост. С висок чин
13. сърдит
HIGH words/language ядни думи
14. пол. краен
15. sl. леко вмирисан (за месо, дивеч)
to get HIGH вмирисвам се
16. sl. под влияние на наркотик
17. сериозен, тежък (за престъпление)
HIGH treason държавна измяна
HIGH and dry (заседнал) на сухо (за кораб и пр.), изолиран, изоставен (за човек)
HIGH colour/complexion изчервяване, руменина
HIGH farming интензивно земеделие
HIGH table маса на подиум в университетска столова (за преподаватели и почетни гости)
II. 1. (на) високо
to aim/fly HIGH прен. хвърча нависоко
2. силно
to blow HIGH духам силно (за вятър)
3. високо, пискливо, тънко
4. високо, много
to stand HIGH високо съм ценен
на почит съм (with)
to play/stake HIGH карти залагам много
HIGH and low навсякъде
to search/hunt HIGH and low търся навсякъде/под дърво и камък
to live HIGH живея в разкош/нашироко
III. 1. (най-) високо ниво/число
2. метеор. антициклон
3. карти най-голяма карта
4. най-висока точка, рекорд, максимум
all-time HIGH рекорд
5. ам. разг. high school
6. ам. разг. авт. трета скорост
7. еуфория под влияние на наркотик
from (on) HIGH от небето
on HIGH горе в Небесата
HIGH and low всички (обществени класи), бедни и богати
HIGH and mighties големци
how's that for HIGH? ам. как та се вижда, а? бива си го, нали? the HIGH разг. главната улица (особ. в Оксфорд)

* * *

{hai} а 1. висок; издигнат; възвишен; 2. висш, главен, върховен;(2) {hai} adv 1. (на)високо; to aim/fly high прен. хвърча нависоко;{3} {hai} n 1. (най-)високо ниво/число; 2. метеор. антициклон; 3

* * *

тънък; писклив; пискливо; приповдигнат; aнтициклон; главен; висш; високо; възвишен; висок; върховен;

* * *

* * *

high [hai] I. adj 1. висок, издигнат, възвисе́н; the river is \high реката е придошла; 2. голям; силен; висок; \high velocity ( speed) голяма скорост; \high price ( cost) висока цена; \high tension ( temperature) високо напрежение (температура); \high wind силен вятър; \high polish силна лъскавина, лустро; \high fever силна треска, висока температура; a \high area метеор. област с високо атмосферно налягане; 3. висш, главен, върховен; H. Command върховно командване; \high official висш служител; H. Commissioner върховен комисар; the Most H. ( highest) библ. Бог; 4. в най-високата си точка, в разгара (за време, сезон и пр.); \high noon точно по пладне; it is \high time you were gone крайно време е да си отидеш; 5. главен, важен (и за последица и пр.); \high treason държавна измяна; a \high priority основен приоритет; 6. остър, писклив, тънък (за глас, тон); 7. превъзходен, отличен; \high art голямо изкуство; to have a \high opinion of s.o. (to speak of s.o. in \high terms) имам отлично мнение за някого; 8. възвѝшен, благороден; \high thinking нравствена извисеност; \high calling високо призвание; \high mind великодушие, благородство; 9. богат, разкошен; 10. весел, развеселен; разг. развеселен (и от пиене); in \high feather ( spirits) в добро (отлично) настроение; весел, радостен; \high kicker лекомислено момиче, което обича развлечения; 11. надменен, горд; \high stomach високомерие; \high looks важен вид; with a \high hand надменно, арогантно; \high and mighty високомерен, надменен; \high as a kite превъзбуден; to be on o.'s \high horse възгордявам се, правя се на много важен, с мен не може да се говори; 12. леко вмирисан (за месо от дивеч); • \high and dry на сухо, изхвърлен на сухо (за кораб, лодка); прен. изолиран, изоставен (за човек); \high antiquity дълбока древност; \high colour ( complexion) изчервяване, руменина; \high latitudes географски ширини при полюсите; \high spot sl най-важен момент, център на внимание; примамка; to hit the \high spots ( lights) отличавам се, блесвам (за артист, изпълнение); to have a \high old time веселя се, прекарвам чудесно; to be for the \high jump sl сгазил съм лука, сгафил съм и трябва да бъда наказан; II. adv 1. високо; to aim ( fly) \high меря, целя се (летя, хвърча) високо; 2. силно; to run \high вълнувам се силно (за море); разгарям се, разгорещявам се, разпалвам се, раста (за чувство, страсти, думи); увеличавам се, повишавам се (за цена); passions run \high страстите се разгорещяват; 3. високо; пискливо, тънко; •\high and low навсякъде; to search ( hunt) \high and low търся навсякъде, под дърво и камък; to live \high живея в разкош, нашироко; to play ( stake) \high залагам много пари на карти; III. n 1. високо ниво; мет. антициклон; 2. карти най-силната карта; 3. висша точка, максимум; an all-time \high рекорд; the \highs and lows ( of o.' s career, life) превратностите, възхода и падението; 4. разг. възбуда, голямо вълнение; • \high and low всички, бедни и богати; from \high (from on \high) от горе, от небето; on \high горе; на небето, в небесата, в отвъдното; \high and mighties знаменитости.

{nest}
I. 1. гнездо, полог, място за снасяне на яйца (на риби, насекоми и пр.)
to build a NEST правя/вия/свивам гнездо
2. прен. гнездо, подслон, кътче, уютно местенце
3. люпило, малки
4. свърталище, котило
5. серия еднакви предмета, които влизат един в друг
NEST of tables масички, които влизат една под друга
NEST of alleys лабиринт от улички
machine-gun NEST воен. картечно гнездо
it's an ill bird that fouls its own NEST не e хубаво да се говори лошо за/злослови по адрес на близките/родината си
II. 1. вия/свивам гнездо, снасям яйца в гнездо, живея в гнездо, гнездя
2. слагам/влизам/вмествам се един в друг (за детски блокчета, дървени куклички, кутийки и пр.)
3. търся гнезда
to go NESTing ходя да търся гнезда

* * *

{nest} n 1. гнездо; полог; място за снасяне на яйца (на риби, на(2) {nest} v 1. вия/свивам гнездо; снасям яйца в гнездо, живея в

* * *

свърталище; гнездя; гнездо; люпило; котило; кътче;

* * *

* * *

nest [nest] I. n 1. гнездо; полог; място за снасяне на яйца (на риби, насекоми и пр.); to build a
est правя (вия, свивам) гнездо; to feather o.'s own
est прен. оплитам си кошницата; to foul o.'s own
est посрамвам семейството си; говоря лошо за близките си; to fly the
est прен. заживявам самостоятелно (за деца); a stolen
est яйца, снесени не в полога; a mare's
est нещо въображаемо, несъществуващо; to take a
est открадвам яйца или пиленца от гнездо; 2. прен. уютно местенце, кътче; гнездо; 3. люпило; 4. свърталище; котило; a
est of vipers прен. котило на усойници; 5. серия еднакви предмети, които влизат един в друг; a
est of tables масички, които влизат една под друга; a
est of drawers скрин; a
est of alleys лабиринт от улички; 6. воен. a
est of machine-guns картечно гнездо; II. v 1. вия (свивам) гнездо; снасям яйца в гнездо; живея в гнездо; гнездя; 2. рядко слагам в гнездо; слагам (влизаме) един в друг; boxes
esting in each other кутии, които влизат една в друга; 3. търся гнезда; to go
esting ходя да търся гнезда.

nest(-) egg[´nesteg] n 1. полог (яйце); 2. прен. спестени пари, бели пари за черни дни; първа вноска на влог.

{hænd}
I. 1. n анат. ръка (от китката надолу), предна лапа (на животно), прен. ръка, пръст, власт, отговорност
the-of God пръст божи
to have a HAND in something имам пръст в нещо
open HAND щедра/широка ръка
with open HAND с широка ръка, щедро
heavy/iron HAND желязна ръка, тирания, деспотизъм
HANDs off не пипай
HANDs off...! долу ръцете от...! HANDs up! горе ръцете! предай се! here's my HAND on it ето ръката ми, съгласен съм
to give one's HAND (up) on it обещавам тържествено, вричам се
with a sparing HAND икономично, пестеливо
to be ip someone's HANDs в ръцете/властта съм на иякого
to bite the HAND that feeds you показвам черна неблагодарност
l can't lay/put my HAND on it не мога да то намеря/открия
to get something off one's HANDs отървавам се от нещо, махам го от главата си
to take something off someone's HANDs освобождавам/отървавам някого от грижата за нещо
to take something out of someone's HAND снемам отговорността за нещо от някого
she's off my HANDs нямам повече грижа за нея
to lend/give/bear someone a (helping) HAND помагам някому
to give one's HAND to давам ръката си на, съгласявам се да се оженя за
to go on o/s HANDs and knees лазя на четири краха (при търсене на нещо), прен. моля коленопреклонно
to have one's HANDs full имам много работа/грижи
to have someone in the hollow of one's HAND държа някого в ръцете си, имам пълна власт над някого
to lift (up) /rafae one's HAND against someone вдигам ръка срещу някого
2. в обстоятелствени изрази
at HAND наблизо, под ръка, на разположение
winter is at HAND зимата наближава
at someone's HAND (s) от (страна на)
I did not expect such treatment at your HANDs не очаквах такова отношение от ваша страна/от вас
by HAND ръчно, с ръка
to bring up/feed by HAND отглеждам с биберон, храня изкуствено, на ръка, по човек/куриер
from HAND to HAND от ръка на ръка, от човек на човек, от един собственик на друг
to live from HAND to mouth живея ден за ден, каквото изчукам изпукам
... in HAND с... в ръка
hat in HAND с шапка в ръка, наличен, разглеждан (за въпрос)
to take something /someone in HAND заемам се с нещо/някого
to have in HAND имам (на разположение)
to be in HAND започнат съм (за работа)
3. сръчност, умение, ръка, майсторство
to give/put the last HAND to something довършвам/доизкусурявам/слагам последните щрихи на нещо
to get one's HAND in свиквам (с работа и пр.)
to keep one's HAND in упражнявам се, поддържам си формата
to have one's HAND in във форма съм
his HAND is out отвикнал е, не е във форма, позабравил е
4. майстор, автор
to be a good/great/dab HAND at голям майстор съм в/на, бива ме в
to be a new HAND at новак съм в
an old HAND опитен човек, специалист, рецидивист
two portraits by the same HAND два портрета от същия автор
5. работник, работна ръка, моряк
ship's HANDs екипаж на кораб
HANDs wanted търсят се работници
6. източник
at first/second HAND от първа/втора ръка (за сведения и пр.)
7. почерк
to write (in) a small HAND пиша ситно/дребно
in one's own HAND със собствената си ръка/почерк, собственоръчно
8. подпис
to set one's HAND to слагам подписа си на
under your HAND and seal с вашия подпис и лечат
9. страна
on the right/left HAND отдясно/отляво, от дясната/лявата страна
on all HANDs, on every HAND от всички страни
fact admitted on all HANDs всепризнат факт
on the one HAND..., on the other HAND... от една страна..., (а) от друга...
on either HAND от двете страни
10. карти ръка, карти (които получава всеки играч)
to hold one's HAND пасувам, въздържам се
to call/decare/show one's HAND откривам/разкривам картите си (и прен.)
to force someone's HAND принуждавам някого да си разкрие картите (и прен.), принуждавам някого да действува прибързано/против убежденията си
to play a good HAND играя добре
to play for one's own HAND
11. карти играч
the elder/eldest HAND играч, който започва първи
12. карти игра, партия
let's have a HAND at bridge да изиграем една партия бридж
13. мярка за измерване височината на кон (около 10 см)
14. стрелка (на часовник), крило (на семафор), стрелка (на пътен знак)
15. театр. разг. аплодисменти, овации
to get a good/big HAND имам голям успех, посрещат ме с бурни аплодисменти
to give someone a good/big HAND посрещам някого с бурни ръкопляскания, аплодирам някого бурно
16. аttr ръчен, портативен
направляван с ръка HAND of bananas кичур банани
HAND of tobacco шепа тютюневи листа
II. 1. (пре) давам, връчвам (to)
2. подавам, поднасям
3. мор. свивам, прибирам (платно)

* * *

{hand} n l. анат. ръка (от китката надолу); предна лапа (на живо(2) {'hand} v 1. (пре)давам, връчвам (to); 2. подавам; поднасям;

* * *

страна; стрелка; ръчен; ръка; почерк; портативен; връчвам;

* * *

* * *

hand[hænd] I. n 1. ръка (от китката надолу); предна лапа на животно; прен. ръка, власт; • the \hand of God пръст Божи; an open \hand щедра (широка) ръка; a light \hand лека ръка, ловкост, сръчност; деликатност, такт; a heavy ( iron) \hand прен. желязна ръка; тирания, деспотизъм; dead \hand 1) негативно влияние, "спирачка"; 2) = mortmain; to win \hands down побеждавам (спечелвам победа) без всякакви усилия; \hands off не пипай! \hands up горе ръцете! предай се! вдигнете ръцете! (за гласуване); here's my \hand on it ето ръката ми, съгласен съм; обещавам; to give up o.'s \hand (up)on s.th. обещавам тържествено, вричам се; in the turn( ing) of a \hand мигновено, докато усетиш; a show of \hands гласуване с вдигане на ръка, открито (явно) гласоподаване; a high \hand арогантност, надменност; нахалство; произвол; деспотично държание ( отношение); to carry off with a high \hand върша ( нещо) произволно; with a sparing \hand икономично, пестеливо; with both \hands с все сила; to bite the \hand that feeds you показвам черна неблагодарност; to change \hands минавам от една ръка в друга (от един собственик в друг); to fold o.'s \hands скръствам ръце (и прен.); бездействам, нищо не правя; to gain ( have, get) the upper \hand, to have the better (ост. the higher) \hand удържам победа, вземам надмощие (връх) (над); to take s.th. off s.o.'s \hands освобождавам (отървам) някого от грижата за нещо; the children are off my \hands now вече не е необходимо да се грижа за децата; to give a helping \hand to s.o., to bear ( lend, give) s.o. a \hand помагам на някого; to give o.'s \hand to давам ръката си на, съгласявам се да се оженя за; to give s.o. the glad \hand ам. посрещам (приемам) топло (сърдечно); to give s.o. a free \hand давам картбланш някому; to go on o.'s \hands and knees лазя на четири крака; time hangs heavily on my \hands чудя се какво да правя с времето си, времето ми минава много бавно; to have a \hand like a foot насърчен съм; to have a \hand in s.th. имам пръст в нещо; to have ( keep) o.'s \hand in във форма съм; to have o.'s \hands full имам много работа (грижи); to have o.'s \hands tied вързани ми са ръцете (и прен.); to have s.o. in the hollow ( palm) of o.'s \hand държа някого в ръцете си, имам пълна власт над някого; to lay \hands on хващам, пипвам, слагам ръка на; to lay violent \hands on хващам насила; употребявам насилие спрямо; to lay violent \hands on o.s. посягам (слагам край) на живота си; to lift ( lift up, put forth, raise, stretch forth) o.'s \hand against s.o. вдигам ръка срещу някого; not to lift a \hand не си мръдвам пръста; to live by o.'s \hands изкарвам си хляба със собствените си ръце (труд); to live from \hand to mouth живея от ден за ден; каквото изчуквам, изпуквам; to put o.'s \hand to the plough залавям се за работа; to receive s.th. at the \hands of s.o. получавам нещо от (ръцете на) някого; to set ( put) o.'s \hands at a task започвам (заемам се, залавям се с) работа; to strengthen s.o.'s \hand подпомагам (оказвам помощ на) някого; to give s.o. a big \hand аплодирам шумно (ентусиазирано); to sit on o.'s \hands аплодирам вяло (без ентусиазъм); бездействам, седя със скръстени ръце; to take ( lead) s.o. by the \hand хващам (водя) някого за ръка; to take a \hand in намесвам се в, участвам в; to try o.'s \hand at опитвам се в, опитвам си силите в; to turn o.'s \hand to върша, заемам се с; he can turn his \hand to anything за всичко го бива; всякаква работа може да върши; to wash o.'s \hands (of) прен. измивам си ръцете, свалям от себе си отговорността (за); 2. в обстоят. изрази: at \hand наблизо, под ръка; winter is at \hand зимата наближава; close ( near) at \hand близко (по време или място); by \hand с ръка, на ръка; made by \hand ръчна изработка; to bring up ( feed) a child by \hand отглеждам дете с биберон, храня изкуствено; to send a letter by \hand изпращам писмо по човек (по куриер); from \hand to \hand от ръка на ръка, от човек на човек, от един собственик на друг; in \hand 1) с ... в ръка; hat in \hand с шапка в ръка; 2) наличен; cash ( stock) in \hand налични суми (стоки); the question ( matter) in \hand разглежданият въпрос; to take s.th. in \hand заемам се с нещо; to have in \hand имам на разположение, разполагам с; контролирам, държа под контрол; to have a piece of work in \hand работя върху нещо; the business is in \hand въпросът се разглежда; to keep a horse well in \hand здраво държа юздите на кон, здраво управлявам кон; to keep o.s. well in \hand владея се; the situation is well in \hand положението е овладяно; to be in \hand принуден съм да върна топката в полукръга, от който съм започнал (в билярда); off \hand вж offhand; on \hand наличен, на разположение, на склад; supplies on \hand налични запаси; work on \hand текуща работа, работа, с която се занимавам в момента; to have s.th. on o.'s \hands имам да свършвам (да се грижа за) нещо; to have an hour on o.'s \hands имам един час свободно време; out of \hand изведнъж, без подготовка, изненадващо; който не може да се контролира, изтърван; to shoot s.o. out of \hand застрелвам някого веднага, без много да се церемоня (без да ми мигне окото); to get out of \hand преставам да се подчинявам на дисциплина; разхайтвам се, разгащвам се; to \hand: to come to \hand пристига, получава се (за писмо и пр.); намира се, излиза; ready to o.'s \hand наблизо, под ръка, на разположение; \hand and glove, \hand in glove много близък, интимен ( with, together); \hand and foot: to serve ( wait on) s.o. \hand and foot угаждам на някого, изпълнявам всички прищевки на някого; \hand in \hand ръка за ръка; в съгласие; \hand over \hand ( fist) много бързо; \hand to \hand ръкопашен (за бой); 3. работник, работничка, работна ръка; моряк; майстор; \hands wanted търсят се работници; factory \hands, field \hands фабрични (земеделски) работници; a ship's \hands екипаж на кораб; all \hands on deck! целият екипаж (всички) на палубата! to be a good ( great) \hand at голям майстор съм в (на), бива ме в; to be a new \hand at новак съм в; to be an old \hand опитен човек; рецидивист; безстрашен (дързък, нахален) човек; green \hand новак, неопитен работник; 4. източник; at first ( second) \hand от първа (втора) ръка (за сведения и пр.); 5. почерк; a big ( small, round) \hand едър (дребен, закръглен) почерк; to write (in) a small \hand пиша ситно (дребно); in o.'s own \hand със собствената си ръка (почерк); собственоръчно; 6. подпис; to set o.'s \hand to слагам подписа си на; under your \hand and seal с Вашия подпис и печат; 7. страна; on the right/left \hand отдясно (ляво), от дясната (лявата) страна; on all \hands, on every \hand от всички страни; a fact admitted on all \hands всепризнат факт; on the one ( the other) \hand от една (от друга) страна; on either \hand от двете страни; 8. карти ръка (карти, които получава всеки играч); to have a wretched \hand имам лоши (ужасни) карти; to call ( declare, show) o.'s \hand откривам (разкривам) си картите (и прен.); to force s.o.'s \hand принуждавам някого да си разкрие картите (и прен.); a nap \hand хубави (отлични) карти; прен. изгодно положение; to play a good \hand играя добре; to play into one another's \hands помагаме си, поддържаме се, подкрепяме се; to overplay o.'s \hands отивам твърде далеч; to play a lone \hand действам сам; to play into s.o.'s \hand наливам вода в чужда мелница; to play o.'s \hand for all it is worth използвам напълно възможностите си, пускам в ход всички средства; to throw in o.'s \hand отказвам се, предавам се, вдигам ръце; the elder ( younger) \hand играч, който започва първи (втори) (когато играят двама); the eldest ( youngest) \hand играч, който започва първи (последен) (когато играят повече от двама); 9. игра, партия; let's have a \hand of poker да изиграем една партия покер; 10. мярка (около 10 см) за измерване височина на кон; 11. стрелка (на часовник); крило (на семафор); стрела (на пътен знак); изображение на ръка с насочен пръст; 12. театр. sl аплодисменти; овации; big \hand посрещам някого с бурни аплодисменти, аплодирам някого бурно; 13. тех. характеристика на режещ инструмент (ляв, десен); 14. тех. направление (напр. на винтова линия)м 15. ам. хенд (единица за дължина: 101,6 mm); 16. attr ръчен; портативен; който се направлява с ръка; \hand luggage ръчен багаж; \hand stoking ръчно палене; • a \hand of bananas кичур банани; a \hand of tobacco една шепа тютюневи листа; Bloody H. хералд. червена ръка (емблема на баронет); II. v 1. (пре)давам, връчвам (to); 2. подавам; 3. изпращам (с писмо и пр.); • to \hand it to s.o. признавам превъзходството на някого; for craft we must \hand it to him трябва да признаем, че по майсторлък ни надминава; to \hand a sail мор. свивам (прибирам) платно;

{dɔ:}
1. врата, вход
next DOOR в съседната къща/стая
out of DOORs навън, на открито
within DOORs вкъщи, под стреха
from DOOR to DOOR от къща на къща
2. прен. път
to close/shut the DOOR to пресичам/преграждам пътя на, не приемам, възпрепятствувам
to open the DOOR to откривам пътя за, допущам
to leave the DOOR open оставям (открита) възможност next DOOR to съвсем близо, прен. на границата на, почти
foot in the DOOR възможност за евентуален успех
to knock on/force an open DOOR прен. разбивам отворена врата
to keep open DOOR живея нашироко, къщата ми е отворена за всички, гостоприемен съм
to lay the blame at someone's DOOR обвинявам някого, стоварвам вината върху някого
the blame lies at someone's DOOR вината е у някого
on the wrong side of the DOOR прен. на сухо

* * *

{dъ:} n 1. врата, вход; next door в съседната къща/ стая; out of doors

* * *

вход; врата;

* * *

* * *

door[dɔ:] n 1. врата; вход; next \door (в) съседната къща (стая); next \door to съвсем близо до; на границата на нещо; почти; he lives four \doors off той живее през три къщи; at death's \door пред прага на смъртта, "пътник"; behind closed \doors при закрити врати, тайно; not to darken s.o.'s \door(s) да не препречвам прага на (обикн. в отриц. изречение); да не си ми се вяснал; out of \doors навън, на открито; within \doors в къщи, под стряха; to put s.o. to the \door (show s.o. the \door) показвам вратата на някого, изгонвам го; by ( through) the back \door по втория начин, тайно, неофициално; from \door to \door от врата на врата, от къща на къща, по къщите; to answer the \door отварям вратата (при звънене); to shut ( slam) the \door in s.o.'s face хлопвам вратата под носа на някого; прен. преграждам пътя, не пускам; to knock on the \door of опитвам се да стана член (на организация), натискам се да участвам; 2. прен. път; a \door to success път към успех (слава); to close ( shut) the \door to ( upon) пресичам (препречвам) пътя на; отказвам се от нещо, не приемам; правя невъзможно; прекратявам; to open the \door to прен. откривам пътя за, правя възможно, допускам; • the revolving \door 1) текучество (в компания); 2) затворен (омагьосан) кръг; a creaking \door hangs long on its hinges дърво с чворове най-мъчно изгаря; старото най-дълго се крепи; lock the stable \door after the horse is stolen ( has bolted/ gone) след дъжд качулка; on the wrong side of the \door (оставам) на сухо; as one \door closes, another opens всяко зло за добро; sweep before your own \door всяка жаба да си знае гьола; всяка коза за свой крак; не се бъркай в чужди работи; to force ( push at) an open \door разбивам отворена врата; to keep open \doors живея на широка нога; къщата ми е отворена за всекиго; обичам гости, отличавам се с гостоприемството си; have a foot ( toe) in the \door получил съм шанс, направил съм първа успешна крачка (към нещо); to lay the blame at a person's \door обвинявам, нападам някого; приписвам, стоварвам вина на (върху) някого.

{'ɔf}
I. 1. отдалечаване, отдалеченост, разстояние и по време от-, из-, на-
to be/set OFF тръгвам, поемам, заминавам, отивам си
to fly OFF излитам, отлитам
(get) OFF with you! махай се! да те няма! house a mile OFF къща на една миля разстояние
far OFF далече
the elections arc two weeks OFF до изберите остават две седмици
noises OFF театр. шумове зад сцената
2. махане, сваляне, пълно откъсване от-, и без превод
with one's coat OFF без палто
hats OFF! шапки долу! with his hat OFF гологлав
to cut/bite/tear OFF отрязвам/отхапвам/откъсвам
OFF with his head! обезглавете го
3. прекъсване на действието от-
и без npeвoд
the engagement is OFF/is broken OFF годежът e развален
the water is OFF водата e спряла, спрели ca водата
the dish is OFF ястието свърши (в pecmopaнm)
the deal is OFF развалихме/развалиха сделката
the concert is OFF концертът се отменя
the play is OFF пиесата не се играе вече
4. извършване на действие докрaй из-, до-, от-
to drink something OFF изпивам нещо докрай/до дъно
to pay OFF изплащам докрай
the pain will wear OFF болката ще премине
5. намаляване на брой, количество от-
и без превод, the number of customers dropped OFF купувачите намаляха
I must knock OFF a stone or two трябва да смъкна десетина килограма
a dollar OFF (с) един долар по-малко (от определената цена)
6. не на работа, без превод
to take a day OFF взимам един ден отпуск
to take time OFF отсъствувам от работа, намирам време, откъсвам се от работата си (за да направя нещо)
to be OFF развален/вмирисан съм (за храна)
разг. започвам да говоря надълго и широко (on a subject по даден въпрос)
she's OFF again! пак захвана! OFF and on, on and OFF от време на време
it rained on and OFF преваляваше
right/straight OFF веднага
II. 1. сваляне, падане, махване от
to fall OFF a tree/ladder падам от дърво/стълба
to take something OFF the price отбивам известна сума от цената
2. отдалечаване, отдалеченост, на разстояние, настрана от от, край
OFF shore малко навътфе в морето
OFF the road край пътя
street OFF the main road улица, която се отклонява от главния път, странична улица
dress OFF the shoulders рокля, която не покрива раменете
3. източник от
to win money OFF someone спечелвам пари от някого
to eat OFF silver plate ям от сребърни съдове
to live OFF investments живея/издържам се от влогове
4. незаетост
OFF duty/work не на работа, свободен (от служебни задължения)
to have time OFF work имам свободно време
5. не на нужната висота, не съвсем
OFF form/one's game сп. не във форма (и прен)
OFF white леко кремаво
OFF black почти черно
6. липса на охота, апетит за, към
to be OFF one's food не ми се яде, нямам апетит
7. въздържане от
to be OFF smoking отказал съм се от пушене
8. прекъсване
to be OFF one's diet прекъснал съм си диетата
to be OFF football не играя вече футбол
to be OFF the job не се занимавам вече с дадена работа
III. 1. отдалечен, оттатъшен
on the OFF side of the building на оттатъшната страна на сградата
2. десен, външен (от чифт, два коня и пр.), ам. десен (за страна на шосе)
3. страничен, второстепенен (за път, въпрос)
4. малко вероятен
OFF chance твърде малка вероятност
5. свободен, незает
OFF day свободен ден
OFF hours свободни часове, свободно време
6. под обикновеното ниво, не на нужната висота, по-малък (на брой, по количество), мъртъв, слаб (за сезон, търговия), не във форма
7. мор. който е на известно разстояние (от брега)
IV. 1. крикет offside
2. ам. несполука, нeуспех
I've had my OFFs and ons видял cъм добри и лоши дни
3. начало на конни състезанпя
V. v разг
1. отказвам се от (споразумение, начинание), прекъсвам (преговори) с
2. мор. поемам в открито море
3. разг. свалям дреха
to OFF with one's coat свалям си палтото
4. to OFF it отивам си, тръгвам си
VI. int марш!

* * *

{'ъf} adv 1. отдалечаване, отдалеченост; разстояние и по време от(2) {'ъf} prep 1. сваляне, падане, махване от; to fall off a tree/l{3} {'ъf} а 1. отдалечен; оттатьшен; on the off side of the buildin{4} {'ъf} n 1. крикет offside; 2. ам. несполука, нeуспех; I've ha{5} {'ъf} v разг. 1. отказвам се от (споразумение, начинание); пр{6} {'ъf} int марш!

* * *

свален; свършен; свободен; отдалечен; външен; второстепенен; изключен; невключен; незаетост;

* * *

* * *

off[ɔ:f, ɔf] I. adv 1. отдалечаване, отдалеченост, разстояние и по време: от (от-), из (из-); на (на-); to be ( set, take o.s.) \off тръгвам, поемам, заминавам; отивам си; to make \off махам се, офейквам; ( get) \off with you! махай се, да те няма! \off with his head! обезглавете го! the girl ran \off момичето избяга; a house a mile \off къща на една миля разстояние; far \off далече, в далечината; 2 weeks \off след две седмици; to sail \off and on мор. плувам ту към откритото море, ту към брега; 2. махане, сваляне, пълно откъсване: без превод; от (от-); to take 10 percent \off смъквам (намалявам с) 10 процента; to take o.'s coat \off свалям си палтото; hats \off! шапки долу! to cut ( bite, tear) \off отрязвам, отхапвам, откъсвам; 3. прекъсване на действието: без превод; от-; the water is \off водата е спряна, спрели са водата; the dish is \off ястието е свършило (в ресторант); the deal is \off развалихме (развалиха) сделката; 4. извършване на действие докрай: из (из-); до (до-); от (от-); to kill \off all vermin избивам (ликвидирам) всички паразити; to work \off отработвам; 5. намаляване на брой, количество: без превод; от-; the number of customers dropped \off клиентелата намаля; a week \off една седмица отпуск; I must knock \off a stone or two трябва да отслабна с десетина килограма; 6. освобождаване, отърсване; to sleep \off a hangover спя, за да ми мине махмурлука; 7. откачане, прекратяване на контакта; to turn the radio \off изключвам радиото; • to be well ( badly) \off добре (зле) съм материално; to be badly \off for нямам достатъчно от, зле съм с (откъм), не ми достига; \off and on от време на време; с прекъсвания; right ( straight) \off веднага; a bit \off жарг., неприятен; непочтен; кофти; II. prep 1. сваляне, падане: от; to fall \off a tree падам от дърво; to take tax \off potatoes махам данъка върху картофите; 2. отдалечаване, отдалеченост, на разстояние от: от; \off shore навътре в морето; \off the road край пътя; a street \off the main road улица, която се отклонява от главния път; странична улица; keep \off the grass не гази тревата; \off the mark далеч от целта; прен. не във връзка с разискван въпрос; it is \off the point това няма нищо общо с въпроса; 3. източник, обект: без превод; to live \off the fat of the land живея в охолство, водя безгрижен живот; 4. незаетост; to have time \off ( work) имам свободно време; 5. не на нужната висота: badly \off o.'s game сп. не във форма; \off o.'s feed без апетит; \off black почти (ненаситено) черно; 6. въздържане от: to be \off meat не ям месо; III. adj 1. отдалечен, свален; \off consumption of intoxicants домашна консумация на спиртни питиета; you're \off in your calculation сбъркали сте в изчисленията; 2. второстепенен; an \off road страничен път; an \off issue въпрос от второстепенно значение; 3. изключен, не в действие, неработещ (за мотор и пр.); отменен; отложен (за събитие); 4. десен, външен; the \off side външна, дясна (ам. лява) страна; 5. малко вероятен; 6. незает, свободен; an \off day свободен ден; лош ден, когато човек не е във форма; 7. под обикновеното ниво, не на нужната висота; по-малък (като брой, по количество); an \off season мъртъв сезон; profits are \off печалбите са по-малки; this fish is a bit \off рибата не е съвсем (дотам) прясна; I'am feeling rather \off today днес не ми е много добре; 8. сп. насрещен (при игра на крикет част от игрището срещу играча с хилката); 9. мор. от(към) морето; IV. n 1. сп. игрището при (пред) играча с хилката (при игра на крикет); 2. ам. несполука, неуспех; I've had my \offs and ons видял съм добри и лоши дни; V. v разг. 1. отказвам се от (споразумение, съглашение и под. с някого); 2. мор. поемам в открито море; 3. нар. свалям дреха; to \off with o.'s coat нар. свалям си палтото; 4.: to \off it отивам си, тръгвам си; VI. int марш!

{i:z}
I. 1. спокойствие, покой, успокоение
to be at EASE спокоен съм, не се тревожа, чувствувам се като у дома си
to be ill at EASE неспокоен съм, тревожа се, чувствувам се неловко/неудобно
to set someone at EASE успокоявам някого
to put/set someone at his EASE карам някого да се чувствува като у дома си
to take oneself EASE не се притеснявам, не си давам зор, почивам си, отдъхвам си
(stand) at EASE! воен. свободно
2. свобода, ширина, удобство, рахатлък
a little more EASE in the armholes малко по-свободно/по-широко под мишниците
3. облекчение, успокоение (на болка)
4. свободно време
5. охолство
to live a life of EASE живея охолно
6. непринуденост, естественост (на маниер, стил)
social EASE умение да се държа в обществото, непринудени обноски
7. лекота, леснина, простота
with EASE леко, лесно, без (всякакво) затруднение
II. 1. успокоявам, облекчавам (болка и пр.), намалявам, отслабвам, успокоявам се (за болка и пр.), облекчавам (болен)
2. успокоявам, разсейвам тревогите/грижите на
3. облекчавам, освобождавам (of, from)
to EASE someone of his purse разг. открадвам някому кесията
4. отпускам, разширявам (дреха и пр.), охлабвам, разхлабвам, разхалтавям, облекчавам (положение и пр.), намалявам (напрежение, скорост)
to EASE the engines мор. забавям хода
EASE her! мор. по-бавно! EASE аll! спрете! отпуснете веслата! to EASE a curve правя завой с голям радиус
5. премест вам/слагам/вдигам леко
6. търг. спадам (и с off)
ease down намалявам (се) (и за скорост)
ease off мор. отпускам, охлабвам (въже и пр.), отдръпвам (се), оттеглям (се), отдалечавам (се) от брега, оттласквам от брега, поотпускам се, започвам да работя по-малко, търг. спадам (за цени и пр.)
ease up ease off
ease off, намалявам скоростта/крачката

* * *

{i:z} n 1. спокойствие, покой; успокоение; to be at ease спокоен съ(2) {i:z} v 1. успокоявам, облекчавам (болка и пр.); намалявам,

* * *

спокойствие; удобство; успокоявам; успокоение; рахат; разхлабвам; свобода; разхалтвам; облекчавам; облекчение; охолство; отслабям; отпускам; отхлабвам; кеф; лекота; леснота; непринуденост;

* * *

* * *

ease [i:z] I. n 1. лекота, леснота; простота; \ease of access достъпност; with \ease леко, лесно, без всякакво затруднение; 2. спокойствие, покой; успокоение; непринуденост; to be at \ease спокоен съм, не се тревожа; не се притеснявам; to be ill at \ease неспокоен съм, тревожа се; чувствам се неудобно (неловко), притеснявам се; to set s.o. at \ease карам някого да се чувства като у дома си; успокоявам някого; to take o.'s \ease живея (чувствам се) спокоен; не се притеснявам, бездействам, не си давам зор; почивам си, отдъхвам си; stand at \ease! воен. свободно! 3. свобода; ширина; удобство; спокойствие, безгрижие, рахатлък, охолство; to like o.'s \ease обичам си удобствата (рахатлъка); to live a life of \ease живея охолно; 4. непринуденост, естественост (на маниер, стил); social \ease непринудени обноски, умение да се държа в обществото; 5. свободно време; рахатлък; 6. облекчение, успокоение (на болка) ( from); II. v 1. успокоявам, облекчавам, намалявам, отслабвам (болка, страдание); намалявам, отслабвам, успокоявам се (за болка и пр.); облекчавам ( болен); успокоявам, разсейвам тревогите (грижите) на; the situation has \eased положението се облекчи, напрежението намаля; the snow \eased снегът намаля; to \ease s.o.'s mind успокоявам някого, разсейвам грижите на някого; to \ease an engine намалявам оборотите на двигател; 2. облекчавам, освобождавам (s.o. of или from s.th.); to \ease o.s. of a burden разтоварвам се, освобождавам се от товар (и прен.); to \ease o.s. ( nature) ост. облекчавам се, уринирам; to \ease s.o. of his purse разг. открадвам кесията на някого; 3. отпускам, отхлабвам, разхлабвам, разхалтвам; \ease the engines мор. забавете хода, намалете скоростта! \ease her! мор. по-бавно! \ease all! спрете, отпуснете веслата! to \ease the helm мор. връщане на кормилото в нормално положение след смяна на курса; to \ease the elbows (the collar etc.) отпускам (правя по-широк) ръкава (яката и пр.); to \ease a curve правя завой с по-голям радиус; to \ease o.'s way through the crowd проправям си внимателно път през тълпата; 4. премествам, вдигам леко ( товар);

{bi:}
I. 1. v was, were, been
pres p being, are, is, pl are
pt. sing was were was, pl were
pres subj be, past subj were
2. гл. връзка
he is a teacher той e учител
the roses are beautiful розите ca красиви
3. съществувам, живея
I think, therefore, I am мисля, следователно съществувам
he is no more той не e вече жив
4. наличие, местонахождение
there is a man in the garden в градината има човек
the book is йп the table книгата e на масата
5. случвам се, състоя се, съм, ставам
that was yesterday това беше/се случи вчера
tomorrow is the last session утре ще бъде/ще се състои последното заседание
this will not BE това няма да стане
it was not to BE не било писано (да стане)
6. притежание, предназначение съм
this book is mine тази книга e моя
the flowers are for you цветята ca за теб
7. приcъcтвue съм
she was at the concert тя беше на концерта
8. пребиваване съм
I've BEeп here twice бил съм тук два пъти
9. струвам
this skirt is five pounds тази пола струва пет лири
the oranges are three pence a piece портокалите са/струват (по) три пенса парчето
10. причина
this girl will BE the death of me това момиче ще ме умори
you've BEen and bought that house! разг. шег. ти хем взе, че купи тази къща! who's BEen and taken my new ball-pen again? кой пак мие задигнал новата химикалка? for the time BE ing за сега, понастоящем
BE that as it may както и да е, дори и да е така
to let something BEне закачам/не бутам, оставям (на мира) нещо
his wife-to-BE бъдещата му съпруга
the to-BE бъдещето
11. в съчет. с предлози и наречия и при съответните предлози и наречия
be about налице/наоколо/наблизо съм
what are you BE? какво правиш? какво си намислил? to BE about to каня се/готвя се да
be after търся, преследвам
they are still after the thief все още търсят крадеца, търся, стремя се (да получа, да се сдобия с)
there are too many men after the same job твърде много хора аспирират за/гонят същата работа
he is after the family silver той иска да открадне семейните сребърни прибори/предмети
be around проявявам се, работя (в дадена област)
съм, идвам (някъде), вж. around
be at занимавам се с
what is she at now? с какво се занимава тя сега? разг. пипвам, бърникам
someone has been at my books again някой пак е пипал книгите ми, нападам, нахвърлям се на, разг. тормозя, врънкам
to BE at a halt/standstill в застой съм, спрял съм
be away няма ме, отсъствувам
be back завръщам се, върнат/поставен съм обратно (някъде)
be behind закъснял/изостанал съм, изоставам
прен. крия се зад (за подбуди и пр.), be in вкъщи/в къщата/помещението/кантората и пр. съм, на мода съм, прибран съм (за реколта), намирам се, има ме по магазините (за стока), избран съм, на власт съм, горя (за огън, печка и пр.)
to BE all in изтощен/капнал съм
to BE in at участвувам в (пакост и пр.)
to BE in for включен съм като участник/ще участвувам в
кандидатствувам (за длъжност, пост), разг. предстои ми, очаква ме (нещо неприятно), to BE in for it изложен/застрашен съм, лошо ми се пише, нямам изход
to BE in on участвувам в (план, сделка и пр.), осведомен съм за
to BE (all) in with близък съм/имам връзки/дружа с, в добри отношения съм с
be off тръгвам (си), отивам (си), заминавам (си)
BE off! махай се! да те няма! be out не съм в къщи/помещението/кантората и пр., няма ме
to BE out of (tea, etc.) нямам вече, свърши ми се (чаят и пр.)
be over свършвам, преминавам
winter is over зимата свърши
be up на крак съм, станал съм, свършвам, минавам, изтичам
time is up времето мина/изтече, свърши се, край! to BE up against someone /something изправен съм пред някого/нещо
to BE up against it разг. ирон. добре съм се наредил
it is all up with him свърши се с него, отпиши го
II. 1. с pres р-за образовано на продължителните времена
she was watching Т. V. тя гледаше телевизия
2. с рр-за образуване на pаss
the book was found книгата се намери
he will BE informed той ще бъде уведомен
3. с рр на някой глаголи-за образуване на перфектните времена
you may go when you are finished след като свършнте, можете да си отидете
she was gone тя си беше отишла
4. с prеs р или inf-за изразяване на бъдещност, възможност, задължение, намерение и пp
she is coming tomorrow тя ще дойде утре
I was to BE there about noon трябваше да бъда там към обед
the house is not to let it is to be pulled down къщата няма да се дава под наем ще я събарят
where am 1 to come? къде трябва да дойда? nobody is to know никой не трябва да знае

* * *

{bi:} v (was {wъz. wъz}: were {wъ(:); been {bi:n}; pres p (2) аих 1. с pres р - за образовано на продьлжителните времена:

* * *

съм; съществувам; представлявам; be a farm-hand ратайствам; be a prostitute проституирам; be ablaze съумявам; умея; be about понечвам; имам намерение; be about to каня се; be absent отсъствам; be affected превземам; be affected - by пострадвам; be afraid страх; страхувам се; уплашвам; плаша; боя се; be after целя; натискам се; be amused развеселявам; забавлявам се; be an apprentice чиракувам; be an obstacle преча; be angry сърдя; be anxious безпокоя се; be ashamed срамувам се; свеня се; be at a loss недоумявам; be at war воювам; be avenged отмъстен съм; be awake бодърствам; будувам; be aware ясно; съзнавам; зная; be aware of знам; be benumbed схващам; be bewildered недоумявам; be bewitched урочасвам; be boiled увирам; be born раждам; be born anew прераждам се; be buried тъна; be content with задоволявам се; be crisp underfoot утайвам се; be due to {bi `dyu; tu;} дължа; be enough стигам; be enraptured захласвам се; be entranced прехласвам се; захласвам се; be excited вълнувам се; be exhausted изчерпвам се; be familiar with знам; be famous славя; be fine здрав съм; be fit ставам; be forthcoming предстои; be found срещам; be friends with другарувам; be furious разгневен; be going to ще; be good at удава ми се; be healthy здрав съм; be hypnotized хипноза; be impregnated зачевам; be in agony агонизирам; be in circulation котирам се; be in debt to дължа; be in demand търся; котирам се; be in good condition здрав съм; be in harmony хармонирам; be in mourning for негодувам; be informed {bi in'fO;md} знам; be jealous of завиждам; be late просрочвам; закъснявам; be located намирам се; be lucky сполучвам; be mashed on лудея; be missing липсвам; be moved разчувствам; be necessary трябвам; be obliged to длъжен съм; be off отивам си; be on светя; работя; be on a visit гостувам; be on guard карауля; be on the alert нащрек съм; be on the run дрискам; be open работя; be orphaned осиротявам; be out for натискам се; be out of breath запъхтян; be over свършен; свършвам; be paid дължим; be paralyzed схващам; сковавам; be passable ядва се; be present присъствам; be presumptuous самозабравям се; be realized сбъдвам се; be reflected оглеждам се; be related to родея се; be rife ширя се; be sad тъжа; be scared уплашвам; be seated седя; be sentimental сантименталнича; be sick and tired of схождам се; be situated {'sitSueitid} намирам се; be slow туткам се; закъснявам; изоставам; be sorry съжалявам; разкайвам се; be speechless занемявам; be started стряскам; be startled стъписвам; be struck поразявам; be stubborn упорствам; be taken aback изненадвам се; be taken unawares изненадвам се; be there седя; be thrilled with тръпна; be thunderstruck поразявам; be tight стягам; be transparent прозирам; be under a vow заклел съм се; be victim страдам; be victorious тържествувам; be worth чиня; струвам; be wrong сбърквам; греш

* * *

* * *

be [bi:] v ( was[wɔz]; been [bi:n]) pres sing: (1) am; (2) are, ост. art; (3) is; pl: (1, 2, 3) are; past sing: (1) was; (2) were, ост. wast, wert; (3) was; pl: (1, 2, 3) were; pres subjunctive: \be; past subjunctive, sing: (1) were; (2) were, ост. wert; (3) were; pl: (1, 2, 3) were; pp been; pres p being; imper \be; 1. съм (като свързващ глагол); today is Monday днес е понеделник; she is my mother тя е моя майка; 2. равнявам се на, съм; let x be 6 нека х е равно на 6; 3. струвам; the fee is 20 dollars таксата е 20 долара; 4. бъда, съм; съществувам, живея; he is no more той не е вече между живите; I think therefore I am мисля, следователно съществувам; how are you? как сте? are you in town often? често ли сте (ходите) в града? I was at the lecture бях (присъствах) на лекцията; I've been in Paris бил съм в Париж; 5. става, случва се, сбъдва се, книж. обстоятелствата се стичат, осъществява се; this will not \be това няма да стане, "няма да го бъде"; it was not to \be не би, не било писано; \be as it may да става каквото ще; 6. за образуване на всички продължителни времена със сегашното причастие на главния глагол; I was not listening не слушах; 7. за образуване на страдателния залог; the letter is sent писмото е изпратено; 8. за образуване на перфект на някои глаголи: he is gone отиде си, няма го; the sun is set слънцето залезе; I am done свърших; 9. в съчетание с инфинитива на глагола за означаване на задължение, намерение, възможност; they are to arrive on Monday те трябва (очаква се) да пристигнат в понеделник; the house is to let къщата се дава под наем; • there is, there are има, намира се, среща се, фигурира, не липсва ( безлично); let \be! остави! let him \be! оставете го на мира; to \be o.s. държа се както винаги, нормално; to \be fair ( frank) ако трябва да бъда справедлив (честен); as happy as can \be напълно щастлив; if it wasn't for you ако не беше ти; \be that as it may както и да е, дори и така да е; the to-\be бъдещето; a has-been минало величие; I've been there разг. знам това, това ми е известно; Miss Smith that was бившата (по име) мис Смит; I've been and dropped the cake взех, че изтървах кейка; it was he who did it именно той го направи; would-\be poet набеден поет, поет в кавички; the \be-all and end-all крайната (заветната) цел; това, което има значение; важното;